27.09.2016 г., 16:37  

Знам

391 0 2

Вечер в тъмнината...

В откровението на нощта.

Задавам си въпроса...

Дали съм защитил, запазил

любовта!?

Дали отдал съм допустимото!

Което иска тя.

 

А може би съм се предал на мъката?

На нея тъмната и зла...

Или просто вече свиквам  с болката

която ми отнема радоста!

 

Тъмно е в душата...

Тъмно е и в мен?

Къде изчезна светлината?

Не знам ...Но съм убеден че утре

ще я има.

Както днес я има на света...

Както слънцето, земята любовта.

Така е, тя е моето достойнство...

Защото боря се за любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този стих малко закъсня с публикацията затова се извинявам за забавянето му!Благодаря на всички прочели този стих.До нови!!!
  • Епа защо се бави ме!Дано да не е на лична основа!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...