И ето, знойно лятото отмина
и идват пак дъждовни дни,
в тях радостта ни ще загине
и тъгата есенно ще ни плени.
Нечакан и студът ще ни опари
със ледена прегръдка през деня,
ще четем пак старите буквари
на чувствата изгубени в снега.
Но щом пролетта раззелени леса
и славеи запеят горе в небесата,
ще забравим нужди, гнет, тегла -
надежда пак ще грее в душата. ...