И ето, знойно лятото отмина
и идват пак дъждовни дни,
в тях радостта ни ще загине
и тъгата есенно ще ни плени.
Нечакан и студът ще ни опари
със ледена прегръдка през деня,
ще четем пак старите буквари
на чувствата изгубени в снега.
Но щом пролетта раззелени леса
и славеи запеят горе в небесата,
ще забравим нужди, гнет, тегла -
надежда пак ще грее в душата.
24.08.2016
© Аластор All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...