И ето, знойно лятото отмина
и идват пак дъждовни дни,
в тях радостта ни ще загине
и тъгата есенно ще ни плени.
Нечакан и студът ще ни опари
със ледена прегръдка през деня,
ще четем пак старите буквари
на чувствата изгубени в снега.
Но щом пролетта раззелени леса
и славеи запеят горе в небесата,
ще забравим нужди, гнет, тегла -
надежда пак ще грее в душата.
24.08.2016
© Аластор All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...