Започнах да обичам тези дни,
в които мислено не съществуваш.
В очите ми щом силно завалиш,
аз моля се от мене да изплуваш...
Тогава си най-тъжното ми щастие.
Представям си вълните и морето.
Хоризонтите с прекъснатите части
на щръкнали комини към небето.
И мисля колко пъти ли сърцето ми
е бѝло от възторг преди блаженство.
Дали ми става мъчно? Да, ръцете ми
са празни и без теб напомнят бездна. ...