Зоната на здрача
Започнах да обичам тези дни,
в които мислено не съществуваш.
В очите ми щом силно завалиш,
аз моля се от мене да изплуваш...
Тогава си най-тъжното ми щастие.
Представям си вълните и морето.
Хоризонтите с прекъснатите части
на щръкнали комини към небето.
И мисля колко пъти ли сърцето ми
е бѝло от възторг преди блаженство.
Дали ми става мъчно? Да, ръцете ми
са празни и без теб напомнят бездна.
А после падам пак или летя?
Не зная. (Честно казано, не искам.)
Дъжда направил е на кал пръстта,
но щом се приземя и съм пречистен.
Понякога съм влюбен в тези дни,
когато ти си в зоната на здрача.
Когато поносимо ме болиш.
Дотолкова, че някак да не плача...
Стихопат.
Danny Diester.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
