diesto (Данаил Антонов)
972 519
11.04.2020 г., 9:55 ч.

Зоната на здрача 

  Поезия » Любовна, Философска
696 5 8


Започнах да обичам тези дни,
в които мислено не съществуваш.
В очите ми щом силно завалиш, 
аз моля се от мене да изплуваш...
Тогава си най-тъжното ми щастие. 
Представям си вълните и морето. 
Хоризонтите с прекъснатите части 
на щръкнали комини към небето. 
И мисля колко пъти ли сърцето ми 
е бѝло от възторг преди блаженство. 
Дали ми става мъчно? Да, ръцете ми 
са празни и без теб напомнят бездна. 
А после падам пак или летя? 
Не зная. (Честно казано, не искам.) 
Дъжда направил е на кал пръстта, 
но щом се приземя и съм пречистен. 
Понякога съм влюбен в тези дни, 
когато ти си в зоната на здрача. 
Когато поносимо ме болиш. 
Дотолкова, че някак да не плача... 

 

Стихопат. 
Danny Diester. 


 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Орис
ИнаКалина ИнаКалина
Поезия » Любовна
И в зоната на здрача стана светло –
звезда ли падна? Или взрив планетен
Луна извая втора в силуета
да дишам в сянката ти цветовете:
на огнения залез кръв червена, ...
  425  6  4 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??