Зоната на здрача
Започнах да обичам тези дни,
в които мислено не съществуваш.
В очите ми щом силно завалиш,
аз моля се от мене да изплуваш...
Тогава си най-тъжното ми щастие.
Представям си вълните и морето.
Хоризонтите с прекъснатите части
на щръкнали комини към небето.
И мисля колко пъти ли сърцето ми
е бѝло от възторг преди блаженство.
Дали ми става мъчно? Да, ръцете ми
са празни и без теб напомнят бездна.
А после падам пак или летя?
Не зная. (Честно казано, не искам.)
Дъжда направил е на кал пръстта,
но щом се приземя и съм пречистен.
Понякога съм влюбен в тези дни,
когато ти си в зоната на здрача.
Когато поносимо ме болиш.
Дотолкова, че някак да не плача...
Стихопат.
Danny Diester.
© Данаил Антонов All rights reserved.
