Научих се да бъда сама,

но не непременно самотна

в тази сериозна игра

няма илюзии, а мъдрост дълбока

минаха куп времена

когато се губех в чужди представи

чаках внимание, топла ръка

за да запретна здраво ръкави

Търсех начини да бъда добра

за да заслужа всяка сърдечност

дадох шанс и на глупостта

но за себе си, бях безполезна

Заради чуждите грешки търпях

и потисках гласа на душата

осъзнах се навреме и спрях

спуснах завесата на този театър

И ето настъпи знойна зора

тихо е, а в мен мелодия слива

хоризонти вълшебни и светлина

през шепота на сърдечната лира