Научих се да бъда сама,
но не непременно самотна
в тази сериозна игра
няма илюзии, а мъдрост дълбока
минаха куп времена
когато се губех в чужди представи
чаках внимание, топла ръка
за да запретна здраво ръкави
Търсех начини да бъда добра
за да заслужа всяка сърдечност
дадох шанс и на глупостта
но за себе си, бях безполезна
Заради чуждите грешки търпях
и потисках гласа на душата
осъзнах се навреме и спрях
спуснах завесата на този театър
И ето настъпи знойна зора
тихо е, а в мен мелодия слива
хоризонти вълшебни и светлина
през шепота на сърдечната лира
© Валя Сотирова All rights reserved.