Jun 14, 2021, 10:27 AM

Зора

506 1 0

Научих се да бъда сама,

но не непременно самотна

в тази сериозна игра

няма илюзии, а мъдрост дълбока

минаха куп времена

когато се губех в чужди представи

чаках внимание, топла ръка

за да запретна здраво ръкави

Търсех начини да бъда добра

за да заслужа всяка сърдечност

дадох шанс и на глупостта

но за себе си, бях безполезна

Заради чуждите грешки търпях

и потисках гласа на душата

осъзнах се навреме и спрях

спуснах завесата на този театър

И ето настъпи знойна зора

тихо е, а в мен мелодия слива

хоризонти вълшебни и светлина

през шепота на сърдечната лира

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...