Зората на живота
Вечна непозната! Мила, разпознах те!
И нямаш миг покой! Вече осъзнах се!
Звук от нечий глас! И стих прекрасен!
И с нечия ръка... докосваме
зората на живота. Неуловима,
без да се изплъзне. Виновна,
за огъня в сърцата... от сухи клечки.
И за пъпката... превърнала се в цвете!
И нямаш миг покой! Вече осъзнах се!
Звук от нечий глас! И стих прекрасен!
И с нечия ръка... докосваме
зората на живота. Неуловима,
без да се изплъзне. Виновна,
за огъня в сърцата... от сухи клечки.
И за пъпката... превърнала се в цвете!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
