Зорнице
Надвеси се, Зорнице, над мен,
тази нощ е така непрогледна.
Тази нощ съм от сълзи пленен,
ти си мойта надежда последна.
Покажи ми, звездице лъчиста,
над дома ми изгряла в нощта,
онзи път от сребро и мъниста,
който гони неспирна тъга.
И да тръгна по него, сребриста,
без неслука, без тайни, без страх,
на небето душа да разлистя,
тук до днес да цъфтят не успях
Поведи ме, Зорнице добра,
да открия небесния пламък.
Да намеря пътечка в нощта,
на мечтите ми светлия замък.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
