May 12, 2021, 9:06 AM

Зорнице 

  Poetry » Other
230 2 9

Надвеси се, Зорнице, над мен,

тази нощ е така непрогледна.

Тази нощ съм от сълзи пленен,

ти си мойта надежда последна.

 

Покажи ми, звездице лъчиста,

над дома ми изгряла в нощта,

онзи път от сребро и мъниста,

който гони неспирна тъга.

 

И да тръгна по него, сребриста,

без неслука, без тайни, без страх,

на небето душа да разлистя,

тук до днес да цъфтят не успях 

 

Поведи ме, Зорнице добра,

да открия небесния пламък.

Да намеря пътечка в нощта,

на мечтите ми светлия замък.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??