7 мар. 2015 г., 22:20

Зов за помощ

604 1 11

З О В   З А   П О М О Щ

 

 

                                              

                                              Ела, попътен вятър, настигни ме!

                                              в житейския огромен океан!              

                                              Аз моля те, по-скоро научи ме

                                              как да открия сигурния стан!

                                              Че бурята ме лашка сред вълните

                                              със кораба безумно полудял

                                              и моят  глас се блъска във стените,

                                              в стихията по чудо оцелял.

                                              Сега къде сте, близки и роднини?

                                              Къде сте днес, в най-трудния ми миг?

                                              Пак бурята ли чакате да мине?

                                              Не чувате ли сетния ми вик?

                                              

                                             

                                              

                                              

                                              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави от мен,за този стих,за това,че намерих в него една голяма истина, една болна истина.Силен стих!!!
  • Силно и хубаво! Поздрави!
  • Марин, Никола и Пламена - мили приятели благодаря ви, че отново ме посетихте!Вашето мнение за коментарите ми е много важно за мен.
    Бъдете здрави и творчески вдъхновени! Приятна вечер!
  • Стойне, винаги умееш да докоснеш читателя
    с твоите стихове, а това само може да говори
    за огромния ти талант!
    Честит празник, мила приятелко
    и не спирай да ни радваш и твориш!
  • Силно стихо,Стойна! Наистина, като вик е!
    Честит Празник от мен с пожелание за здраве и много, много вдъхновение!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...