Зов за помощ

Поезия » Гражданска

603 1 11

З О В З А П О М О Щ

Ела, попътен вятър, настигни ме!

в житейския огромен океан!

Аз моля те, по-скоро научи ме

как да открия сигурния стан!

Че бурята ме лашка сред вълните

със кораба безумно полудял

и моят глас се блъска във стените,

в стихията по чудо оцелял.

Сега къде сте, близки и роднини?

Къде сте днес, в най-трудния ми миг?

Пак бурята ли чакате да мине?

Не чувате ли сетния ми вик?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Звездичката (Ивелина каменова)

Поздрави от мен,за този стих,за това,че намерих в него една голяма истина, една болна истина.Силен стих!!!

2016-07-20T00:54:48+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Силно и хубаво! Поздрави!

2015-03-08T23:04:02+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Марин, Никола и Пламена - мили приятели благодаря ви, че отново ме посетихте!Вашето мнение за коментарите ми е много важно за мен.
Бъдете здрави и творчески вдъхновени! Приятна вечер!

2015-03-08T22:33:00+02:00
plama7 (Пламена Владимирова)

Стойне, винаги умееш да докоснеш читателя
с твоите стихове, а това само може да говори
за огромния ти талант!
Честит празник, мила приятелко
и не спирай да ни радваш и твориш!

2015-03-08T15:58:51+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

Силно стихо,Стойна! Наистина, като вик е!
Честит Празник от мен с пожелание за здраве и много, много вдъхновение!

2015-03-08T15:17:57+02:00