Зов за помощ
З О В З А П О М О Щ
Ела, попътен вятър, настигни ме!
в житейския огромен океан!
Аз моля те, по-скоро научи ме
как да открия сигурния стан!
Че бурята ме лашка сред вълните
със кораба безумно полудял
и моят глас се блъска във стените,
в стихията по чудо оцелял.
Сега къде сте, близки и роднини?
Къде сте днес, в най-трудния ми миг?
Пак бурята ли чакате да мине?
Не чувате ли сетния ми вик?
© Стойна Димова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрави от мен,за този стих,за това,че намерих в него една голяма истина, една болна истина.Силен стих!!!
-
Силно и хубаво! Поздрави!
-
Марин, Никола и Пламена - мили приятели благодаря ви, че отново ме посетихте!Вашето мнение за коментарите ми е много важно за мен.
Бъдете здрави и творчески вдъхновени! Приятна вечер! -
Стойне, винаги умееш да докоснеш читателя
с твоите стихове, а това само може да говори
за огромния ти талант!
Честит празник, мила приятелко
и не спирай да ни радваш и твориш! -
Силно стихо,Стойна! Наистина, като вик е!
Честит Празник от мен с пожелание за здраве и много, много вдъхновение! -
Дано да бъде чут и разбран твоят зов!...
Честит празник! Поздрави!... -
Благодаря ви, приятели, за гостуването си при мен! Много ви се радвам
Благодаря ви и за поздравленията за празника!
На жените-гостенки - желая от сърце днес да се почувстват истински жени и всеотдайни майки! Празнувайте и бъдете мили и красиви!
На вас, мъже, удостоили ме със своето присъствие, точно днес, ви
благодаря от сърце и ви желая прекрасни мигове с половинките си!
На всички - бъдете живи и здрави и станете добри поети и хора! -
в болката човек е сам. единствен Бог невидимо е с него.
дава ни товари, колкото можем да понесем. носим кръстта си, тегобите си сами, Таня. ти можеш да понесеш бурите. ти си силна, не се чувствай изоставена. Той бди над теб и мъката ти човешка.
прегръщам те, майчице свята! бъди! -
Всеки има нужда от близките си в трудни минути! Дано откликнат! Поздрав!
-
Докосваща болка, може би всеки от нас я носи в някаква степен. Поздрав, понякога помощта идва внезапно и от най-неочаквани места!
-
Честно ти признавам, Тони, че и аз настръхнах четейки тези редове.
Цялото стихотворение е един покъртителен вик за помощ на една самотна и изоставена от ближните душа. Много съм мислил по въпроса може ли вярата да ни спести това страдание и зова за помощ. Мисля, че не може - това е моят отговор. И се аргументирам с предсмъртния вик на Иисус /евангелие от Марк: 15:34/:
"А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?"
Синът божий бе изоставен от самия Отец в сетния му миг на кръста, независимо, че това бе оправдано от възложената му мисия. И само разбойникът разпнат отдясно на него му "протегна" ближна ръка!!!
Поздравление за силното стихотворение! В аванс ти честитя 8 март и ти пожелавам здраве и нови поетични успехи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
