stoyna (Стойна Димова)
304 3449
Mar 7, 2015, 10:20 PM

Зов за помощ 

  Poetry » Civilian
427 1 11

З О В   З А   П О М О Щ

 

 

                                              

                                              Ела, попътен вятър, настигни ме!

                                              в житейския огромен океан!              

                                              Аз моля те, по-скоро научи ме

                                              как да открия сигурния стан!

                                              Че бурята ме лашка сред вълните

                                              със кораба безумно полудял

                                              и моят  глас се блъска във стените,

                                              в стихията по чудо оцелял.

                                              Сега къде сте, близки и роднини?

                                              Къде сте днес, в най-трудния ми миг?

                                              Пак бурята ли чакате да мине?

                                              Не чувате ли сетния ми вик?

                                              

                                             

                                              

                                              

                                              

© Стойна Димова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрави от мен,за този стих,за това,че намерих в него една голяма истина, една болна истина.Силен стих!!!
  • Силно и хубаво! Поздрави!
  • Марин, Никола и Пламена - мили приятели благодаря ви, че отново ме посетихте!Вашето мнение за коментарите ми е много важно за мен.
    Бъдете здрави и творчески вдъхновени! Приятна вечер!
  • Стойне, винаги умееш да докоснеш читателя
    с твоите стихове, а това само може да говори
    за огромния ти талант!
    Честит празник, мила приятелко
    и не спирай да ни радваш и твориш!
  • Силно стихо,Стойна! Наистина, като вик е!
    Честит Празник от мен с пожелание за здраве и много, много вдъхновение!
  • Дано да бъде чут и разбран твоят зов!...
    Честит празник! Поздрави!...
  • Благодаря ви, приятели, за гостуването си при мен! Много ви се радвам
    Благодаря ви и за поздравленията за празника!
    На жените-гостенки - желая от сърце днес да се почувстват истински жени и всеотдайни майки! Празнувайте и бъдете мили и красиви!
    На вас, мъже, удостоили ме със своето присъствие, точно днес, ви
    благодаря от сърце и ви желая прекрасни мигове с половинките си!
    На всички - бъдете живи и здрави и станете добри поети и хора!
  • в болката човек е сам. единствен Бог невидимо е с него.
    дава ни товари, колкото можем да понесем. носим кръстта си, тегобите си сами, Таня. ти можеш да понесеш бурите. ти си силна, не се чувствай изоставена. Той бди над теб и мъката ти човешка.
    прегръщам те, майчице свята! бъди!
  • Всеки има нужда от близките си в трудни минути! Дано откликнат! Поздрав!
  • Докосваща болка, може би всеки от нас я носи в някаква степен. Поздрав, понякога помощта идва внезапно и от най-неочаквани места!
  • Честно ти признавам, Тони, че и аз настръхнах четейки тези редове.
    Цялото стихотворение е един покъртителен вик за помощ на една самотна и изоставена от ближните душа. Много съм мислил по въпроса може ли вярата да ни спести това страдание и зова за помощ. Мисля, че не може - това е моят отговор. И се аргументирам с предсмъртния вик на Иисус /евангелие от Марк: 15:34/:

    "А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?"

    Синът божий бе изоставен от самия Отец в сетния му миг на кръста, независимо, че това бе оправдано от възложената му мисия. И само разбойникът разпнат отдясно на него му "протегна" ближна ръка!!!

    Поздравление за силното стихотворение! В аванс ти честитя 8 март и ти пожелавам здраве и нови поетични успехи!
Random works
: ??:??