Зовът на нощта

13 нояб. 2021 г., 10:46

Поэзия

469 0 1

През заскрежения прозоец
се взирам в зимната мъгла.
Как бих поела към безкрая,
как бих избягала в нощта!
И страх, и студ не ще изплашат
копнеещото ми сърце.
И няма нищо, че не чувствам
измръзналите си ръце.
Луната пълна е изгряла –
Настъпва върколашки час.
Единствен пасажер съм аз
Във сивия трамвай стоманен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Зовът на нощта

Искате да прочетете повече?

Предложения