Зовът на нощта

Nov 13, 2021, 10:46 AM

Poetry

467 0 1

През заскрежения прозоец
се взирам в зимната мъгла.
Как бих поела към безкрая,
как бих избягала в нощта!
И страх, и студ не ще изплашат
копнеещото ми сърце.
И няма нищо, че не чувствам
измръзналите си ръце.
Луната пълна е изгряла –
Настъпва върколашки час.
Единствен пасажер съм аз
Във сивия трамвай стоманен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Зовът на нощта

Want to read more?

Random works