19 мар. 2009 г., 10:55

Звезда

1.1K 0 7

Аз бях звезда.
Блестях на небосклона
с изящна светлина.
Аз бях икона…
Но изгорях
и само смътен спомен
за моя блясък,
някъде в простора -
след хиляди години
нови хора
ще съзерцават в чужди небеса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яким Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно!
    Поздрав!
  • Благодаря
  • Хареса ми!
  • на въпроса ти Смеш, Единственият начин да стигнеш до светлината е - Да си по бърз от нея
  • а когато някой прекалено се влюби в звезда
    и реши да я достигне...
    а там няма нищо ...
    но пък е тръгнал към светлината , пак е нещо, м?

    редактирано: изпреварих те ...е, с мин. след теб се показа ... но писах преди да ти прочета коментара ... кво бързаш да си обясняваш стиха
    Поздрави!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...