19.03.2009 г., 10:55

Звезда

1.1K 0 7

Аз бях звезда.
Блестях на небосклона
с изящна светлина.
Аз бях икона…
Но изгорях
и само смътен спомен
за моя блясък,
някъде в простора -
след хиляди години
нови хора
ще съзерцават в чужди небеса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно!
    Поздрав!
  • Благодаря
  • Хареса ми!
  • на въпроса ти Смеш, Единственият начин да стигнеш до светлината е - Да си по бърз от нея
  • а когато някой прекалено се влюби в звезда
    и реши да я достигне...
    а там няма нищо ...
    но пък е тръгнал към светлината , пак е нещо, м?

    редактирано: изпреварих те ...е, с мин. след теб се показа ... но писах преди да ти прочета коментара ... кво бързаш да си обясняваш стиха
    Поздрави!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...