19.03.2009 г., 10:55

Звезда

1.1K 0 7

Аз бях звезда.
Блестях на небосклона
с изящна светлина.
Аз бях икона…
Но изгорях
и само смътен спомен
за моя блясък,
някъде в простора -
след хиляди години
нови хора
ще съзерцават в чужди небеса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно!
    Поздрав!
  • Благодаря
  • Хареса ми!
  • на въпроса ти Смеш, Единственият начин да стигнеш до светлината е - Да си по бърз от нея
  • а когато някой прекалено се влюби в звезда
    и реши да я достигне...
    а там няма нищо ...
    но пък е тръгнал към светлината , пак е нещо, м?

    редактирано: изпреварих те ...е, с мин. след теб се показа ... но писах преди да ти прочета коментара ... кво бързаш да си обясняваш стиха
    Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...