Mar 19, 2009, 10:55 AM

Звезда 

  Poetry » Other
670 0 7

Аз бях звезда.
Блестях на небосклона
с изящна светлина.
Аз бях икона…
Но изгорях
и само смътен спомен
за моя блясък,
някъде в простора -
след хиляди години
нови хора
ще съзерцават в чужди небеса.

© Яким Дянков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно!
    Поздрав!
  • Благодаря
  • Хареса ми!
  • на въпроса ти Смеш, Единственият начин да стигнеш до светлината е - Да си по бърз от нея
  • а когато някой прекалено се влюби в звезда
    и реши да я достигне...
    а там няма нищо ...
    но пък е тръгнал към светлината , пак е нещо, м?

    редактирано: изпреварих те ...е, с мин. след теб се показа ... но писах преди да ти прочета коментара ... кво бързаш да си обясняваш стиха
    Поздрави!
  • То, от гледна точна на лирическата героиня се случва и се е случвало. На небето виждаме толкова звезди, които вече не съществуват, но светлината от тях още пристига до нас
  • ще, Якиме!
Random works
: ??:??