Mar 19, 2009, 10:55 AM

Звезда

  Poetry » Other
1.1K 0 7

Аз бях звезда.
Блестях на небосклона
с изящна светлина.
Аз бях икона…
Но изгорях
и само смътен спомен
за моя блясък,
някъде в простора -
след хиляди години
нови хора
ще съзерцават в чужди небеса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яким Дянков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно!
    Поздрав!
  • Благодаря
  • Хареса ми!
  • на въпроса ти Смеш, Единственият начин да стигнеш до светлината е - Да си по бърз от нея
  • а когато някой прекалено се влюби в звезда
    и реши да я достигне...
    а там няма нищо ...
    но пък е тръгнал към светлината , пак е нещо, м?

    редактирано: изпреварих те ...е, с мин. след теб се показа ... но писах преди да ти прочета коментара ... кво бързаш да си обясняваш стиха
    Поздрави!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...