6 апр. 2011 г., 19:42

Звездата на познанието 

  Поэзия » Философская
1139 0 0
Това е стихотворение по зададена тема, представлява тропар, преведен от църковно славянски, който аз имах за задача да превърна в стихотворение. Имах пълна свобода на действие и реших да го публикувам тук. Дано ви хареса.
Твоето рождество,
като прометеев пламък,
чрез светлината сияйна
на познанието благовечно,
озари и просветли света,
Христе Боже наш.
Защото в него онези,
които служеха на звездите,
не бяха научени.
И как точно в него онези,
от звездата се научиха, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пресиян Пенчев Все права защищены

Предложения
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...

Ещё произведения »