6.04.2011 г., 19:42

Звездата на познанието

1.3K 0 0

Това е стихотворение по зададена тема, представлява тропар, преведен от църковно славянски, който аз имах за задача да превърна в стихотворение. Имах пълна свобода на действие и реших да го публикувам тук. Дано ви хареса.

 

 

 

 

          Твоето рождество,

          като прометеев пламък, 

          чрез светлината сияйна

          на познанието благовечно,

          озари и просветли света,

          Христе Боже наш.

 

          Защото в него онези,

          които служеха  на звездите,

          не бяха научени.

          И как точно в него онези,

          от звездата се научиха,

          да се покланят на тебе.

 

          И да познават тебе –

          слънцето на правдата,

          научиха се те.

          И до познанието за тебе –

          изтока на висините,

          домогнаха се те.

 

          Защото, Господи –

          ти си светлина,

          ти прогонваш всяка тъмнина,

          на разума нестроен.

          И като ярка звезда,

          ти си в мрак безкраен светлина.

 

          Господи, за теб да бъде слава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пресиян Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...