26 мая 2018 г., 14:35

Звезден трон

1.7K 7 19

Аз не знам към какво се стремите.
И не знам за какво сте се борили,
но това, към което летите –
заприлича на вирусни морбили…

И не знам за какво ще платите…
Без надежда дланта е студена…
И дали ще докоснем звездите
от върха на дребнавите схеми?

И дали ще надвием страха си?
Не очаквай да стана герой…
Украси ли с доброто деня си?
Въдвори ли в душата покой?

И на злобата сложи ли края?
Заобича ли някой до плач?
Не прилича ли тихата стая,
на кора̀вата длан на палач?

Аз не знам към какво се стремите,
но завесата пада сега…
И дори да сте в трон на звездите,
ще усещате липса – сърца!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

3 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...