Звезден трон
Аз не знам към какво се стремите.
И не знам за какво сте се борили,
но това, към което летите –
заприлича на вирусни морбили…
И не знам за какво ще платите…
Без надежда дланта е студена…
И дали ще докоснем звездите
от върха на дребнавите схеми?
И дали ще надвием страха си?
Не очаквай да стана герой…
Украси ли с доброто деня си?
Въдвори ли в душата покой?
И на злобата сложи ли края?
Заобича ли някой до плач?
Не прилича ли тихата стая,
на кора̀вата длан на палач?
Аз не знам към какво се стремите,
но завесата пада сега…
И дори да сте в трон на звездите,
ще усещате липса – сърца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
