maiaan (Мая Ангелова)
134 337
19 нояб. 2015 г., 17:55

Звезди 

  Поэзия » Другая
314 0 4

Настъпва нощ, разстила тишина
звезди просветват, гонят се със метеорите
понякога откъсва се една, изгаря като факла
и… играта продължава.
Не зная имат ли очи?
И виждат ли ни долу на земята?
Защо ли свързваме ги с нашите съдби
едва когато видим как догарят.
Блещукат като светещи очи
примамват ни, със любовта ги свързваме
недостижимите неща, със собствен чар
желана са, бленувана награда.
И всеки иска сам да е звезда
да помнят името му, някой да напише
поема за живота му… Ех, суета…
звездите просто… много са далече…

© Мая Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Защо ли свързваме ги с нашите съдби
    едва когато видим как догарят."
    Поздрави!
  • звездите са звезди, защото са далече

    кой знае докога

    поздрави
  • Много благодаря, че харесахте!
  • Хубав и оригинален стих! Остава в паметта:

    "Защо ли свързваме ги с нашите съдби едва когато видим как догарят."

    Поздравявам те, Мая!
Предложения
: ??:??