Nov 19, 2015, 5:55 PM
Звезди
Настъпва нощ, разстила тишина
звезди просветват, гонят се със метеорите
понякога откъсва се една, изгаря като факла
и… играта продължава.
Не зная имат ли очи?
И виждат ли ни долу на земята?
Защо ли свързваме ги с нашите съдби
едва когато видим как догарят.
Блещукат като светещи очи
примамват ни, със любовта ги свързваме
недостижимите неща, със собствен чар
желана са, бленувана награда.
И всеки иска сам да е звезда
да помнят името му, някой да напише
поема за живота му… Ех, суета…
звездите просто… много са далече…
© Мая Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
звездите са звезди, защото са далече
кой знае докога
поздрави -
Много благодаря, че харесахте!
-
Хубав и оригинален стих! Остава в паметта:
"Защо ли свързваме ги с нашите съдби едва когато видим как догарят."
Поздравявам те, Мая!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
едва когато видим как догарят."
Поздрави!