4 июн. 2019 г., 06:50

Звездичката, останала без име 

  Поэзия » Другая
5.0 / 17
628 7 25
Кажи ми, че е късно да изгрее
звездичката, която няма име,
че аз съм тук и също като нея –
от самотата своя неделима.
Нощта си има азбука първична.
И лесно се римуват той и време.
А обичта е нещо екзотично –
на другите планети забранена.
В иконата на дългата ми памет
търкулва се сълза и още втора.
Което мога, трябва да забравя,
по примера на Бог да не говоря. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
  • Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...

Ещё произведения »