Звездичката, останала без име
Кажи ми, че е късно да изгрее
звездичката, която няма име,
че аз съм тук и също като нея –
от самотата своя неделима.
Нощта си има азбука първична.
И лесно се римуват той и време.
А обичта е нещо екзотично –
на другите планети забранена.
В иконата на дългата ми памет
търкулва се сълза и още втора.
Което мога, трябва да забравя,
по примера на Бог да не говоря.
Ръката да протегна, тя не стига
до пясъка да си направи замък,
да сложи очила от цветни миди
и рибите от улов да извади.
И колкото да гледам към луната,
залязва тишината ми в покоя,
и слънце ме целува лековато,
а аз за светлината му не моля.
