6 сент. 2022 г., 17:51

Звездна йерархия

435 0 0

Привидната ми

относителност

не спира Слънцето,

макар че

всъщност

се върти Земята.

Какво съм аз ли?

Облак

пред протуберанси.

Как

влюбена съм

в разстоянията ти,

небе!

В илюзии на сенки

те прегръщам –

в невидим атом

се превръщам...

Какво си ти?

Мехурче газ,

запратено в безкрая

да се рее

с лъч –

иглен връх,

и с вярата наивна,

че живее.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=zoxsuL_PT9o

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...