6 сент. 2022 г., 17:51

Звездна йерархия

442 0 0

Привидната ми

относителност

не спира Слънцето,

макар че

всъщност

се върти Земята.

Какво съм аз ли?

Облак

пред протуберанси.

Как

влюбена съм

в разстоянията ти,

небе!

В илюзии на сенки

те прегръщам –

в невидим атом

се превръщам...

Какво си ти?

Мехурче газ,

запратено в безкрая

да се рее

с лъч –

иглен връх,

и с вярата наивна,

че живее.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=zoxsuL_PT9o

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...