МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
961 3885
6.09.2022 г., 17:51 ч.

Звездна йерархия 

  Поезия » Философска
170 0 0

Привидната ми

относителност

не спира Слънцето,

макар че

всъщност

се върти Земята.

Какво съм аз ли?

Облак

пред протуберанси.

Как

влюбена съм

в разстоянията ти,

небе!

В илюзии на сенки

те прегръщам –

в невидим атом

се превръщам...

Какво си ти?

Мехурче газ,

запратено в безкрая

да се рее

с лъч –

иглен връх,

и с вярата наивна,

че живее.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=zoxsuL_PT9o

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??