6.09.2022 г., 17:51

Звездна йерархия

438 0 0

Привидната ми

относителност

не спира Слънцето,

макар че

всъщност

се върти Земята.

Какво съм аз ли?

Облак

пред протуберанси.

Как

влюбена съм

в разстоянията ти,

небе!

В илюзии на сенки

те прегръщам –

в невидим атом

се превръщам...

Какво си ти?

Мехурче газ,

запратено в безкрая

да се рее

с лъч –

иглен връх,

и с вярата наивна,

че живее.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=zoxsuL_PT9o

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...