6.09.2022 г., 17:51

Звездна йерархия

431 0 0

Привидната ми

относителност

не спира Слънцето,

макар че

всъщност

се върти Земята.

Какво съм аз ли?

Облак

пред протуберанси.

Как

влюбена съм

в разстоянията ти,

небе!

В илюзии на сенки

те прегръщам –

в невидим атом

се превръщам...

Какво си ти?

Мехурче газ,

запратено в безкрая

да се рее

с лъч –

иглен връх,

и с вярата наивна,

че живее.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=zoxsuL_PT9o

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...