Привидната ми
относителност
не спира Слънцето,
макар че
всъщност
се върти Земята.
Какво съм аз ли?
Облак
пред протуберанси.
Как
влюбена съм
в разстоянията ти,
небе!
В илюзии на сенки
те прегръщам –
в невидим атом
се превръщам...
Какво си ти?
Мехурче газ,
запратено в безкрая
да се рее
с лъч –
иглен връх,
и с вярата наивна,
че живее.
https://www.youtube.com/watch?v=zoxsuL_PT9o
© Мария Димитрова All rights reserved.