ole72 (Милена Филипова)
39 31
29 нояб. 2008 г., 22:14

Звездно 

  Поэзия » Философская
537 0 1

Звездите са шепа мечти,

решили над нас да засветят.

Но ние гасим ги почти

с душите на мъртви поети.

 

Защото те греят над нас,

а ние отглеждаме слава

на наш ненаситен Парнас,

от крехки звезди наторяван.

 

Когато угаснат съвсем,

лъчите си щедро раздали,

ридаем и търсим Едем,

най-сляпата гордост познали.

© Милена Филипова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Умна мисъл, ще си я казвам, когато не виждам слънцето от собствената си мъгла.
Предложения
: ??:??