29 нояб. 2008 г., 22:14
Звездите са шепа мечти,
решили над нас да засветят.
Но ние гасим ги почти
с душите на мъртви поети.
Защото те греят над нас,
а ние отглеждаме слава
на наш ненаситен Парнас,
от крехки звезди наторяван.
Когато угаснат съвсем,
лъчите си щедро раздали,
ридаем и търсим Едем,
най-сляпата гордост познали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация