29.11.2008 г., 22:14 ч.

Звездно 

  Поезия » Философска
592 0 1

Звездите са шепа мечти,

решили над нас да засветят.

Но ние гасим ги почти

с душите на мъртви поети.

 

Защото те греят над нас,

а ние отглеждаме слава

на наш ненаситен Парнас,

от крехки звезди наторяван.

 

Когато угаснат съвсем,

лъчите си щедро раздали,

ридаем и търсим Едем,

най-сляпата гордост познали.

© Милена Филипова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Умна мисъл, ще си я казвам, когато не виждам слънцето от собствената си мъгла.
Предложения
: ??:??