29.11.2008 г., 22:14

Звездно

838 0 1

Звездите са шепа мечти,

решили над нас да засветят.

Но ние гасим ги почти

с душите на мъртви поети.

 

Защото те греят над нас,

а ние отглеждаме слава

на наш ненаситен Парнас,

от крехки звезди наторяван.

 

Когато угаснат съвсем,

лъчите си щедро раздали,

ридаем и търсим Едем,

най-сляпата гордост познали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Умна мисъл, ще си я казвам, когато не виждам слънцето от собствената си мъгла.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...