Звездно

29 nov 2008, 22:14

Poesía » Filosófica

577 0 1

Звездите са шепа мечти,

решили над нас да засветят.

Но ние гасим ги почти

с душите на мъртви поети.

Защото те греят над нас,

а ние отглеждаме слава

на наш ненаситен Парнас,

от крехки звезди наторяван.

Когато угаснат съвсем,

лъчите си щедро раздали,

ридаем и търсим Едем,

най-сляпата гордост познали.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ole72 (Милена Филипова)

2008-12-06T12:34:35+02:00

Умна мисъл, ще си я казвам, когато не виждам слънцето от собствената си мъгла.