ole72 (Милена Филипова)
39 31
Nov 29, 2008, 10:14 PM

Звездно 

  Poetry » Phylosophy
536 0 1

Звездите са шепа мечти,

решили над нас да засветят.

Но ние гасим ги почти

с душите на мъртви поети.

 

Защото те греят над нас,

а ние отглеждаме слава

на наш ненаситен Парнас,

от крехки звезди наторяван.

 

Когато угаснат съвсем,

лъчите си щедро раздали,

ридаем и търсим Едем,

най-сляпата гордост познали.

© Милена Филипова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Умна мисъл, ще си я казвам, когато не виждам слънцето от собствената си мъгла.
Random works
: ??:??