Звуково несъвършено
с най-бистрите капки роса,
пропити от блясък до лъскаво,
на фона на черна тъма...
По безплътните релси на времето
дерайлирали влакове спят...
Под тежестта на позора и бремето
душите им мъртви кънтят...
И отекват в дъха на гората.
Прекършват всички листа,
а в обятия топла Земята...
е прегърнала сухи цветя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бенита Все права защищены
