Жълтее тревата на Слънчево
с най-бистрите капки роса,
пропити от блясък до лъскаво,
на фона на черна тъма...
По безплътните релси на времето
дерайлирали влакове спят...
Под тежестта на позора и бремето
душите им мъртви кънтят...
И отекват в дъха на гората.
Прекършват всички листа,
а в обятия топла Земята...
е прегърнала сухи цветя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация