Жълтее тревата на Слънчево
с най-бистрите капки роса,
пропити от блясък до лъскаво,
на фона на черна тъма...
По безплътните релси на времето
дерайлирали влакове спят...
Под тежестта на позора и бремето
душите им мъртви кънтят...
И отекват в дъха на гората.
Прекършват всички листа,
а в обятия топла Земята...
е прегърнала сухи цветя!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up