Звуково несъвършено
с най-бистрите капки роса,
пропити от блясък до лъскаво,
на фона на черна тъма...
По безплътните релси на времето
дерайлирали влакове спят...
Под тежестта на позора и бремето
душите им мъртви кънтят...
И отекват в дъха на гората.
Прекършват всички листа,
а в обятия топла Земята...
е прегърнала сухи цветя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бенита Todos los derechos reservados
