22 авг. 2021 г., 01:37

Звънецът училищен пак ни зове

1.1K 0 12

Отново събрахме се всички сега –

звънецът училищен пак ни зове.

Септември е – носим в ръцете цветя

и тук сме със жадните си умове.

 

Учители, ние ще бъдем добри,

защото сте наша любов и закрила.

И нека от радост са ваш`те сълзи –

в душите ви има и воля , и сила!

 

Така че, да стигнем със вас висоти,

безценно е знанието, което

ни давате, тъй се изграждат съдби –

ще бъде и трудно, ще бъде и леко.

 

Дойде час, щастливи да се поздравим,

макар че, уроците чакат ни нас.

Но ние ви вярваме, ще устоим

по пътя през който сме заедно с вас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

13 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...