22 ago 2021, 1:37

Звънецът училищен пак ни зове

  Poesía
1.1K 0 12

Отново събрахме се всички сега –

звънецът училищен пак ни зове.

Септември е – носим в ръцете цветя

и тук сме със жадните си умове.

 

Учители, ние ще бъдем добри,

защото сте наша любов и закрила.

И нека от радост са ваш`те сълзи –

в душите ви има и воля , и сила!

 

Така че, да стигнем със вас висоти,

безценно е знанието, което

ни давате, тъй се изграждат съдби –

ще бъде и трудно, ще бъде и леко.

 

Дойде час, щастливи да се поздравим,

макар че, уроците чакат ни нас.

Но ние ви вярваме, ще устоим

по пътя през който сме заедно с вас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

13 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...