Aug 22, 2021, 1:37 AM

Звънецът училищен пак ни зове

  Poetry
1.1K 0 12

Отново събрахме се всички сега –

звънецът училищен пак ни зове.

Септември е – носим в ръцете цветя

и тук сме със жадните си умове.

 

Учители, ние ще бъдем добри,

защото сте наша любов и закрила.

И нека от радост са ваш`те сълзи –

в душите ви има и воля , и сила!

 

Така че, да стигнем със вас висоти,

безценно е знанието, което

ни давате, тъй се изграждат съдби –

ще бъде и трудно, ще бъде и леко.

 

Дойде час, щастливи да се поздравим,

макар че, уроците чакат ни нас.

Но ние ви вярваме, ще устоим

по пътя през който сме заедно с вас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

The work is a contestant:

13 place

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...