Aug 22, 2021, 1:37 AM

Звънецът училищен пак ни зове

  Poetry
1.1K 0 12

Отново събрахме се всички сега –

звънецът училищен пак ни зове.

Септември е – носим в ръцете цветя

и тук сме със жадните си умове.

 

Учители, ние ще бъдем добри,

защото сте наша любов и закрила.

И нека от радост са ваш`те сълзи –

в душите ви има и воля , и сила!

 

Така че, да стигнем със вас висоти,

безценно е знанието, което

ни давате, тъй се изграждат съдби –

ще бъде и трудно, ще бъде и леко.

 

Дойде час, щастливи да се поздравим,

макар че, уроците чакат ни нас.

Но ние ви вярваме, ще устоим

по пътя през който сме заедно с вас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

The work is a contestant:

13 place

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...