Отново събрахме се всички сега –
звънецът училищен пак ни зове.
Септември е – носим в ръцете цветя
и тук сме със жадните си умове.
Учители, ние ще бъдем добри,
защото сте наша любов и закрила.
И нека от радост са ваш`те сълзи –
в душите ви има и воля , и сила!
Така че, да стигнем със вас висоти,
безценно е знанието, което
ни давате, тъй се изграждат съдби –
ще бъде и трудно, ще бъде и леко.
Дойде час, щастливи да се поздравим,
макар че, уроците чакат ни нас.
Но ние ви вярваме, ще устоим
по пътя през който сме заедно с вас!
© Данаил Таков Всички права запазени