24 мар. 2018 г., 01:02

Звънът лиричен на звездите...

1.1K 0 1

Звънът лиричен на звездите

в добрата нощна тишина

с капчука светъл се преплита,

прелива сила в моите слова.

 

Събирам вдъхновена звездно злато

сред рой крилати същества.

Раздавам после силата, която

дарява радост, ражда красота.

 

Сърцето си раздавам – нека всеки,

докоснал се до мене, да лети.

Страха си всеки нека да изтрие,

 

разперил мощно и докрай крилете.

Родени сме да светим всички ние,

сред обич безпределна да творим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мима Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...