24.03.2018 г., 1:02

Звънът лиричен на звездите...

1.1K 0 1

Звънът лиричен на звездите

в добрата нощна тишина

с капчука светъл се преплита,

прелива сила в моите слова.

 

Събирам вдъхновена звездно злато

сред рой крилати същества.

Раздавам после силата, която

дарява радост, ражда красота.

 

Сърцето си раздавам – нека всеки,

докоснал се до мене, да лети.

Страха си всеки нека да изтрие,

 

разперил мощно и докрай крилете.

Родени сме да светим всички ние,

сред обич безпределна да творим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мима Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...