Звънът лиричен на звездите
в добрата нощна тишина
с капчука светъл се преплита,
прелива сила в моите слова.
Събирам вдъхновена звездно злато
сред рой крилати същества.
Раздавам после силата, която
дарява радост, ражда красота.
Сърцето си раздавам – нека всеки,
докоснал се до мене, да лети.
Страха си всеки нека да изтрие,
разперил мощно и докрай крилете.
Родени сме да светим всички ние,
сред обич безпределна да творим.
© Мима Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
