Събитията са тез, които ни променят
и с времето разбираме, не сме онези отпреди.
И даваме си сметка за пътищата извървени,
да стигнем чак дотук, различни едва ли, надали…
Естествено, че времето е съдник, ...
Не позволявай да ти вземат това, което ти принадлежи,
всичко, което си постигнал на тебе се дължи.
Единствено задръж момента и го пази,
а пък останалото вярвай, само ще се нареди.
Бъди човек с врага си, той ще разбере, ...
Толкова много съдби човешки,
пълни с проби и със грешки.
Срещаме се в някакъв момент… точен или не,
а после и душата търси да го разбере.
Може да пътуваш неизбежно сам, ...
Твоето име звучи като мелодия нежна,
в мислите ми тихо всеки ден звъни.
Като песен, пълна с обич безбрежна,
сърцето ми към теб завинаги лети.
То кара душата ми щастливо да танцува, ...
Аз помня годините, изпълнени с тъга.
Аз помня градините със тебе в нощта.
Аз знам че, любима, със друг си тоз' час...
Вече сме трима − излишен съм аз...
Пусти са пейките в нощния мрак − ...
Силен си, когато вървиш нанапред, без да спираш (независимо от траповете по пътя) - силен си, когато и днес си успял...
Силен си, когато даряваш от сърце някому... нещо...
Силен си,
когато вярваш и знаеш, че именно това е твоят път... независимо колко ти струва това...
Силен си, когато постигнеш дор ...
Наложи се проф. Тагаренко
да събере желаещи за батальон
Помолила го беше милата му Тимушенко
да дойде да спасява местния им клоун....
Че бил закъсал клоунът здраво за войници ...
Имам син. И с него научих
какво е едновременна болка и страх.
Надявам се, че през годините
ще се науча да живея с тях.
Дори не мога да опиша с думи ...
Не забравяй за мен. Не тъжи, не тъжи,
аз се крия в душата на ручей.
Най-красивия стих за хвърчило вържи
и пусни го, и ще го получа.
Ти не спирай недей. И върви, и върви, ...
Защо пред прага ти кръвта изстина?
Не е от обич – обичта крепи.
Ти сам превърна се в една пустиня,
за да покълнат чуждите треви.
Разтвори длани – кротък и замаян, ...
Дълго гледах стълбата, без да посегна към нея, не защото не можех да се изкача, а защото бях забравила, че животът все още ме чака...
Ще се върна, когато сама не очаквам,
ще погледна съдбата от упор, без страх.
Ще се върна по стълба, дни и нощи градена
от любови, от жажда, от рани, от грях. ...
Годините, които подари ми
съдбата в разнородни светове,
и радости, и болки отреди ми —
сред тихи, но и бурни ветрове.
Калиха непокорната ми същност ...
Трансформирах се в един екзистенциален нихилист, мизантроп и Тартюф.
Една прилично еманципирана жена.
Отпих достатъчно ненужно чужда пошлост за да се чувствам, като неопитна нестинарка неуспяла да изпадне във всеобщия транс.
Сивотата на стария град ме подтиква към скитничество.
Нескопосано махам за ...
Шибани гларуси…🤷🏻♀️
Общо пет на брой летят в непрогледната нощ, но досущ като хората си делят безкрайната шир.
Някои се разминават тихо и плашливо. Други, наперени, търсят безсмислена битка високо в небето.
Делят си въздуха.
Отскоро сякаш имат и безгласен договор кой точно колко метра притежава. ...
Ех, как искам нежна рима да звъни
и усмивка да огрее нечие лице,
за миг поне тъгата да отмине
и обич да изпълни поне едно сърце!
Думички, по-чисти от цветята, ...
Силата да продължиш
Животът е прилив, животът е вълна́,
ту връх ослепителен, ту тъмна бездна е тя.
Понякога болката в душата тежи,
а надеждата бавно в мрака мълчи. ...
В меката светлина на Луната
твойте очи крият стари съдби.
Плува със бавни вълни по реката
тихият зов на преминали дни.
Чуваш ли онзи скрит, древен припев, ...
Можеш ли да станеш след погрома,
унищожен от ужаса докрай?
Ще можеш ли да стенеш след разгрома,
сам със спомен от пометения рай?
Потъпкана ще може ли душата ...
Претенциозна съм. Това не е извинение.
Не ръкопляскам на блудкави пиеси.
Масовката не буди възхищение,
а фойерверките не са от моите интереси.
Претенциозна съм към всяка мисъл, ...
Множество утрини поемат без изгрев
в краткия път след раздяла с нощта.
Незнайното ражда се и прелива
в отрязъци мигове дошли на шега.
През плътност ленива облак пълзи. ...
Лесно е да се движиш по изградената представа,
да смяташ, че нужното е влято в теб и ти го следваш,
сякаш не би могло да има друго, сякаш научил си урока
и сега наяве го прилагаш.
Влиза се в тоз капан лукав, човешки. ...
Разби се в скалите корабът древен,
потъна в морето под тъмен воал.
Сълзите са перли, и стонът е гневен,
а блясъкът гасне в кървава кал.
Изгуби гласа си сирената клета, ...
Каквото и да кажа за Григор,
похвалата ми днес ще бъде малка.
Героят се завърна! Няма спор!
Пак същият - с победната закалка!
Контузията… много му отне: ...
Стана рано Сашко, банския облече,
и с кофичка в ръка хукна към брега.
Там, на плажа, край морето,
с още куп деца щяха замък да градят.
Кули вдигнаха високи, цяла крепост построиха. ...