Стихи и поэзия современных авторов

258.8K результатов

Гълъби се любят 🇧🇬

Октомври.Утро между мрак и светлина...
Но слънчева усмивка в очите ми грее!
Гълъби гукат на комин в нежна тишина.
Слънцето с успех се бори;и ще оцелее
любовта му в душите на птици и хора! ...
268 7 11

Противочумно 🇧🇬

Не никне из салоните пшеница
и честен е конопът пред коприната –
с цървули е обута ръченицата
на Мърквичка в известната картина.
Музейни експонати са каруците ...
199 1 2

Поет ли е, или гадина? 🇧🇬

Поет ли е, или гадина?
Веднъж настъпиш ли го... край!
Не може и не иска да прощава...
а бълнува римувано за Рай.
Ежедневно пише за Любов. ...
268

Космически сън 🇧🇬

Сънувах, че Земята е звезда,
забравила защо е светлина.
А аз вървях по ръба на нощта
и носех тишината на света.
Над мен Вселената безкраен храм, ...
188

„Ако времето можеше да плаче“ 🇧🇬

Ако времето можеше да плаче, би ронило секунди от тъга. За всички обичащи, които са се изгубили във вечността.
Би плакало за думите неизречени, за погледите, спрели на раздяла, за всички обещания обречени да бъдат само сянка избледняла.
Но времето не плаче то отнема. Не пита кой е бил щастлив и кой ...
115

За прошката 🇧🇬

За прошката се непрестанно пише –
че правилá всевечни отстоява,
че за добро нам спусната е свише
и че на благородство е проява.
Не мога да се съглася изобщо, ...
248 11

Огледало 🇧🇬

Жената има сто лица,
сто роли, сетива и пози.
Тя може да те вдигне в небеса,
но може в пясъка да те зарови.
Жената има сто лица – ...
228 3 9

Да те гушна 🇧🇬

Искам да те гушна
и времето да спре...
Дълбоко да те пусна,
в моето сърце.
Силно да те стискам, ...
119

Носталгия 🇧🇬

Отново днес носталгия ме мъчи
по минали отдавна времена:
Бях млад… и не извивах като куче,
по-хубаво живеех от сега.
Тогава социализма бе на мода. ...
237 5 11

Добро утро, любов! 🇧🇬

Той е вятърът нощен, утихнал сред клони на хвойна,
тя е утринен лъч, който гали пустинния бряг.
Той я чака в нощта си с душа от мечти неспокойна,
тя му носи зора и стопява последния сняг.
Той усеща в тъмата как бавно покълва мечтата, ...
266 4 12

Есенните листи 🇧🇬

Есенните листи се пилеят.
Събрали в себе си от топлото на лятото.
А годините множат се и събират
спомени, любови, и усмивките на слънцето.
Есенно палитрена е шумата ...
149

Кърджалийското Съединение 🇧🇬

Хиляда деветстотин и дванайста –
позакъсняла, есента
покрила е с дъждовно тайнство
града, граничната бразда
между среднощното нехайство ...
125

Есенно рондо 🇧🇬

Ах, този вятър с пориви внезапни
разтворил есенното ми манто,
погалил роклята ми с пръсти жадни
с усещане за кленово листо,
отронило се сякаш пада пламък, ...
285 9 20

За вечност стига 🇧🇬

Тъй лесно, като длан, о длан е.
Сърцето ли? Та то е мускул.
А любовта? Ще си остане,
не си я никъде и пускал.
И просто е. Попитай някой, ...
190

И луната също сънува... 🇧🇬

И луната също сънува,
нима мислиш,
че си само ти?
Тя и след безкрая
ще е жива; ...
128 1

14+ От тефтера на ергена 🇧🇬

Пред тебе, мила ми Саманта,
ще си разкрия аз таланта,
а от красивата Мария
не мога вечно да се крия.
Заради стройната Елена ...
176 1

14+ Във вените на нощта гори пожар 🇧🇬

Във вените на нощта гори пожар,
безсрамна страст и нестихващ чар.
Светът зад прозореца тихо заспа,
а с теб ни прегръща дива тъма.
Тялото тръпне под твоята длан, ...
350 3 20

Тъмнина 🇧🇬

Дъждът вали и мие улици, коли ...
Защо не мие гадни мисли в нашите глави?!
Снегът покрива всичко с бяла пелена ...
Какви ужасни думи в нашата уста!
Мъгла! И пак мъгла! Нищо не се вижда! ...
148 1 4

Прераждане 🇧🇬

Безсмислени и безнадеждни
Отминаха шейсет лета…
Къде сега са дните прежни?
Какво оставих на света?
Къде са стилните поеми? ...
144

Пухкав като баба 🇧🇬

Мънички деца,
знаете ли как мирише хлябът?
Той е с хрупкава кора
и е пухкав като баба.
С мека, хубава среда ...
165 2

14+ Ще си изям кълбетата от яд 🇧🇬

Ще си изям… кълбетата от яд,
че бивш другар творбите ми визира.
Ще го блокирам още следобяд,
щом с путинските орки се събира.
Без звук ще го оставя да реве ...
190 2

Лицата на любовта 🇧🇬

Любовта пристига сама, когато си готов,
способен си да обичаш, разпознал си нейния зов.
Разгадал, че любовта не е нужда, а изпълване,
душевността ти е с нови форми покълване.
Любовта е като разходка в чудна градина. ...
167 1

14+ Пуйетът може само да чете 🇧🇬

Наричам си те Мое вдъхновение
(Игра на Музи, или игра на нерви)
Редовно пиша ти поредно песнопение,
а ти си правиш пак поредно селфи...
Прозяваш се когато куцо сричам ...
161 2

Свети Иван Рилски 🇧🇬

Свети Иван Рилски
Там дълбоко в недрата на Рила планина,
намира се манастир красив в борова гора.
На името на св. Иван Рилски е той наречен,
на един светец голям, на Бога бил обречен! ...
160 1

Път е... 🇧🇬

от Пътя Млечен
нека творчеството - път
е по-далечен
134

Разчистване 🇧🇬

Тишината се пропи във кожата ми,
прокрадна се по натежалите ми устни.
И сякаш бях сама във ложата,
със вплетени в аплаус пръсти.
Засвириха свирепите ми мисли ...
201 2 10

Упование 🇧🇬

Тези дни аз чувствам се сломен.
Психически усещам себе си морен.
Вижда му се вече края,
Господ скоро ще ме прибере, аз зная.
Затуй качих се аз на близката рътлина, ...
103

Минало 🇧🇬

Грешките ти са урок сърдит,
не те оставят даже да си упорит.
Не си отиват и не те забравят,
докато по тебе целия следи оставят.
Не ги ли победиш навреме, ...
133

„Миг преди вечността“ 🇧🇬

Във миг, когато залезът умира, а небето се облича в самота, душата ми безмълвно те намира във спомен, по-дълбок от вечността.
Светът застива сякаш нещо чака, часовникът забравя своя ход. И тишината, крехка и еднаква, превръща края в непознат живот.
Защото има мигове, които не могат да умрат дори сле ...
141

Море от острови 🇧🇬

Не сме родени, за да бъдем цели.
Навярно цялото е измислено
от хора, уплашени от въпроса
дали без липсите си сме възможни.
Родени сме на острови различни, ...
161

16+ Любовно такси 🇧🇬

Пускам си поръчка
за такси в нощта.
Една последна глътка —
и паля към греха.
Тръгвам към завоя, ...
154

*** 🇧🇬

Ще вляза тихо във съня ти,
по кожата ти като дъх ще се разлея.
Ще мина босонога през ума ти
и в най-дълбокото ти ще се влея.
Ще бъда полъх-нежна и безплътна. ...
143

И ви обичам... в думите на стих 🇧🇬

Навярно аз в очите ви съм странна,
по вашите мерила е така.
Звездичка мога призори да хвана,
да осветя житейската река,
невидимото е за мене зримо, ...
196 3 4

В осем без десет 🇧🇬

Точно в осем без десет си все надигран,
ех, животе, очукан, но все още свиден.
Прегърни своя брат, аз прегръщам сестра си,
всеки миг е безценен, преди да си идем.
Щом душата реши, няма как да я спреш, ...
249 8 10

Октомври яде хора 🇧🇬

Днес те видях в цвета на косата на едно момиче. Беше на отсрещния тротоар, пресичаше улицата с две малки планети в ръцете и слушаше песен, която някога китовете изпели на Луната, преди да забравят как се умира под вода. За секунда забравих къде отивах. Косата и се движеше от вятъра, а аз си спомних ...
289 2 3