Наточената злоба се кикоти
пред мъката човешка, няма срама.
Размахвайки ветрило от банкноти
безчувствена актриса пак е в драма.
И все си мисли, че е по- голяма ...
Умора ли, кажи присви ги,
мой ангеле, крилете снежнобели?
В небе без слънце и авлиги,
и в бури страшни с тебе сме летели,
все слепи бяха нашите недели, ...
Ти бе моят ангел, сковах се да те гледам тайно.
Видях те загадъчен, мъж – тих и спокоен.
Обичам те, тихо проговорих,
че светът около нас е пъстър –
ти ми даде надежда, че обичта е искрена. ...
"Страх ме е!" - прошепнах аз,
стискаща трънната корона с бодли,
когато не тялото, а душата ми кърви,
и нося моя грешен кръст,
тежащ цял тон на моя гръб. ...
Не се оглеждам повече назад
към времето, в което се вълнувах
от дребните неща на този свят,
и всичко, от което се страхувах.
Не се завръщам вече към това, ...
Случаен ден, в случайно време
у мен яви се думата "жадувам".
Изглежда досега е тънала в безвремие,
но ето, някак на повърхността изплува.
И както може да се предположи, ...
Цвете мое, нежно мое цвете,
моя Обич, мое вдъхновение,
в теб намерих своето спасение
и възпях те във безброй куплети.
Но не спирам, че си Муза моя, ...
Когато паднеш в бездната на мрака
и си най-сам, най-счупен и смутен,
от пепелта на собствената рана
издигни мост и тръгни по него устремен.
Щом всичко пред очите ти потъне ...
Диалектика
Снощи гледах филма Уроците на Блага,
прозвуча ми някак си мачкащо,смотано,
дълго не можах от сюжета му да изляза,
макар да знам, че наистина такъв е живота. ...
Не тъгувай за мен, аз дъхът на зюмбюл съм
и цветче на череша в дъжда.
Не плачи, помълчи, нека тих да е пулсът,
позволи ми да го задържа.
Твоят образ любим, светъл, мил, обожаван — ...
Днес се живее, чуваш ли? Сега.
Ни утре, нито вчера... Ще е, бяха...
А утре? Ето, виж изгря дъга,
щастливо мокри птиците запяха.
Април ли? Той е мамеща река, ...
Ще намажа с черешите ръцете си
и ще те погаля с кървав цвят.
Пролетта се влюби и закле ти се
да е винаги на този свят.
Ще откъсна плод от плодовете ...
Седем дни са пред мен (в памет на Михаил Белчев)
🇧🇬
Ако до седмия ден някой стигна да те закара,
нямам огън да запаля последна твоя цигара,
дори и шестия вълк да повали, понеделник е днес
седмият .... настигна теб и възкръсна.
Зад теб са шест куршума ...
Векторът му губи свойта вярна посока,
щом се докосне до пулс, забавен от страх.
Времето не е константа – то е дълбока
мъглявина от мисли, превърнати в звезден прах.
Ако имаше център, ако имаше маса, ...
Когато с четката върху платното
поставя със замах последен щрих,
преражда се светът във цвят наоколо
и неусетно се превръща в… стих.
Навлизам в зимата си, но не прося, ...
Коматчето на делника баято,
понякога насила го гризеш.
Спомни си, че филизът млад и свеж
е люляк, който обещава лято,
че си любов и няма как да спреш, ...
В зениците се сбират очакване, тъга,
светликът сякаш гасне, проблясва без следа.
А времето е спряло за миг на колене,
посърнало от горест, привело рамене.
Там бял самотен гълъб безпомощно кръжи, ...
Не вярвам в тебе. Знаеш го, навярно.
Ти неведнъж изричаше лъжи.
Кажи ми, как на тез лъжи да вярвам -
та пак лъжата, да ми натежи?
Навярно прекалено съм критичен... ...
Денят, окъпан в утринна роса,
намята цветна мантия върху земята.
Тревиците протягат крехки стъбълца
към светлото око на синевата.
Избухва в аромати, в пищен цвят ...
Нарадваха се хората на поредния ден
и всеки остана от него впечатлен,
но не видях аз в него нещото специално,
той е просто ден, пак тривиално...
... ...