Стихи и поэзия современных авторов

258.8K результатов

На село 🇧🇬

Под стрехата селска в широкия двор,
до дръвника, извисил настръхнал гръбнак -
мъжага, вперил в пъна мътния си взор,
псува и блъска без мяра и такт...
Замахва високо - удар жесток, ...
179

На село 🇧🇬

На село, по тъмни зори,
денят се отърсва от дрямка.
Пробужда от първи петли,
да се работи дорде е сянка.
Добитък, кокошки, петли, ...
239 2 5

Селцето 🇧🇬

Кучето чака своя стопанин,
вперило в портата поглед!
Зрели круши в следобеда падат
и за радости - никакъв повод...
Онемели от чакане къщи ...
255 2 9

Нотка от дома 🇧🇬

Слънцето лека-полека си отива.
Детският смях по улиците още се разлива.
Реката от плацикащи крачета прелива.
На коня Божко вече му се спи,
ала децата искат да играят с него до зори. ...
209

Безлюдно село 🇧🇬

Покриви край реката
като кървави макове,
хвърлят сянка напразно
без пътека в тревата.
И прозорци затворени, ...
251 2 4

Черна нощ 🇧🇬

Нощта прегръща с черните си лапи
заспалия препълнен град.
В мрака бездомно куче ще захапе
изгубен минувач със страст.
Луната е безмилостен свидетел ...
250

Крадецът на небеса 🇧🇬

Нямах нищо на света тогава.
Само звездите. На тях се молех.
Появи се, не за да останеш.
Изтръгваше звезди от небосвода.
Една по една, без да забележа. ...
275 1 1

Орфеево цвете 🇧🇬

Силивряк за Евридика –
вятърът ли пак ме вика?
Пак ли тегли сетивата
пътят черен през гората?
Чурулика, криволичи ...
185 1 2

Есенен натюрел 🇧🇬

В гората - шарения от листа,
в гората - тишина без звук.
Разстила свойто злато есента
и сякаш се е свила във юмрук.
И в шепите й - сребърна вода ...
174

Докосва мрака 🇧🇬

Докосва мрака тази вечер.
Душата ми разголена трепери.
С един замах я разсъблича
и лъсна тялото ѝ голо.
Пропива като в суха пръст, ...
138 2 2

Влюбената точица 🇧🇬

Страхувам се от тази тишина,
на твоя стол поискала да седне.
Защото знам, че точица една
си обещахме с тебе до последно.
Когато я усетих, мина ток ...
803 13 60

Не можеш да избягаш от нея 🇧🇬

Сърце във скреж тупти във мойта гръд
и ледени реки излива в мойта плът.
Замръзват всички мисли и ставам леден блок -
Безчувствен, безчовечен, студен и страшен бог.
И вече не вълнуват ме чувства и страдания, ...
199 2

Не раждайте, хора! 🇧🇬

Минавах през парка и чух олелия –
и бях изненадан тълпа да открия
край старец, на пейка възправен. И аз
заслушах му също тревожния глас:
„Недейте да раждате повече, хора – ...
203 2

Плюшена играчка 🇧🇬

Виж ме ти,
чети в очите ми.
Болка черна
остави завинаги.
Да ме мачка ...
153

„Мистични символи — Сянката“ 🇧🇬

Върви след мен една безмълвна сянка,
не ме напуска нито ден, ни нощ.
Тя знае всяка моя слабост,
всеки страх, прикрит със гордост.
Опитвах се от нея да избягам, ...
154

Есенни минзухари 🇧🇬

Минзухари, минзухари,
жълти есенни цветя.
Като свещи сте проболи,
всяко листче и трева!
Минзухари, минзухари, ...
147

Нещо ново 🇧🇬

Залисан в ежедневни грижи
С глава бръмчаща от проблеми
Не забелязах как животът ми ме движи
И ме постави пред дилеми
Туй блъскане да оцелеем ...
158

Последната звезда 🇧🇬

С проплакването тръгва ни съдбата,
и всеки миг ни води към смъртта.
Изтича тихо време в тъмнината,
и пясъкът извайва вечността.
От всяка глътка въздух – щипка време ...
205 4 8

Въпроси 🇧🇬

Защо ли само в самота
укрепва моята душа,
по-ясен става моя взор
и се насочва надалече?!
Защо усещам Вечността, ...
184 1

*** 🇧🇬

Октомври влезе с уверена крачка,
разпръсна наоколо шепи мъгла.
Разтвори прозорците, спусна прохлада.
Наля в чашите малко тъга.
Отвори палитра, размеси боите ...
167

Ако можех да разменя нещо с тебе 🇧🇬

Ако можех да разменя нещо с тебе
Ех, да можех да ти взема очите,
само за ден,
та да видя света,
за който ми разказваш, ...
181

Нощен парад 🇧🇬

Нощта приижда ,после заминава
към тъмнината
на Вселенското сърце.
Приветствувана от залеза на слънцето,
долита с лекотата на перце. ...
268 2

Персеиден спомен 🇧🇬

Една звезда разпръсна млечен прах
и август разпиля мечти в небето.
От този Персеиден дъжд в сърцето
усетих мощен полет – със замах.
Щурци запяха песен там, където, ...
598 7 27

Честит Ден на поезията 🇧🇬

Ние сме малки точици във Вселената.
Различни в характер, родени с вина.
Животът ни изтъкан в стълкновения,
изцяло подреден от лично избрана съдба.
Родени в пролет, тръгнали си през зима, ...
186 1 1

Притихване 🇧🇬

Полека пристъпва нощта като котка,
и залезен ден отеква по нотки
едни са от радост, едни от тъга,
различни съдби са по тая земя.
Вълшебно обгръща луната небето, ...
295

Анатомия на безразличието 🇧🇬

Зная, криеш зад усмивка от стъкло
душа, изваяна от камък.
Но те моля, забрави за вчера и какво било - във всяка жар се крият спомени за пламък.
И вижда се, искра догаря.
Усилие е нужно толкова нищожно. ...
182 1

Дъждовен стих 🇧🇬

ДЪЖДОВЕН СТИХ
Такава котка – рижа и гальовна,
не помня друга есен да съм имала –
далече от представата за зимата,
каквато ми загатваше октомври. ...
245 8 4

Старата ти снимка 🇧🇬

Само дъх дели ни с теб,
а пак си толкова далече.
Кога ще дойде моят ред
аз щастлив да бъда вече?
Колко нощи ще си лягам ...
174

„Мистични символи — Часовникът“ 🇧🇬

На стената часовникът брои
не часовете нашите заблуди.
Една стрелка миналото мълви,
а другата към бъдещето ни буди.
Но настоящето стои без глас ...
175 1

Рожден ден на Музите 🇧🇬

На този ден: случайно или не?
Мама ме родила при залез.
Дошли ли са Музите? Поне
в лунната нощ да ме опазят?
Не знам. В такава светла нощ: ...
222 8 15

Ти мене винѝ 🇧🇬

Все си в сърцето ми. Скътах те там.
Знам, че е свито и тясно.
Тихо в душата ми влез и незван,
тя до звездите порасна.
Всъщност тя свети дори през деня, ...
269 1 2

Кратки сънища 🇧🇬

Пристанища сънувам
под южни небеса,
за свобода жадувам
и светли чудеса.
Приятели сънувам ...
280

14+ Дискретност 🇧🇬

Обажда се моят враг, Господ. На мобилния ми звъни.
- Владе, забравил си ютията върху прашките на жена ти.
Тичам в спалнята. Няма такова нещо.
- Ти защо ме бъзикаш? – питам го.
- За да спреш да пиеш. ...
302 2 3

14+ Изгубени надежди 🇧🇬

Подпухналите улици цвърчат
с лайната на изгубени надежди,
а миризми под стъпките крещят
и плочките от болка се нареждат.
Пътуващите тайни носят смрад, ...
258

Орис грешна 🇧🇬

Съвместно с:
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
Той:
Не ще сме вече същите. Отдавна
потънаха любов и младост в спомен. ...
291 4 6

*** 🇧🇬

Септември нарами торбичка, затътри по хълма,
в мислите спомен за макове диви стаил.
Пътища, потънали в прах и умора, загърби.
Последната капка лято в пръстта се стопи.
Изстина небето, а слънцето сбръчка челото. ...
190 1 2