Стихи и поэзия современных авторов
Шивач на мечти 🇧🇬
Орисана съм аз да си ги шия!
Откакто на земята съм дошла,
обличам се със своята магия.
От кръпките по моето сърце ...
Валентин против Трифон 🇧🇬
навярно пак ще правя гъл-гъл-гъл.
Лекарска изповед! 🇧🇬
При лекарят така добър, отиди!
С бялата покривка през нощта -
вечно ще живееш си напомни!
Но не тук на земята - а в сърцата. ...
Пожелай си 🇧🇬
Пожелай си любовта!
Със очите да докоснем
най-красивата мечта!
Пожелай си изгрев чуден, ...
Живот 🇧🇬
Болка ли дойде непредвидена, или куршум те сполетя - ми кажи?
Може би в нощите тъмни, когато бях просто дете.
Сред вълците и черните врани, паднах на колене.
И нощем дращих думи обидни, докато ревах като малко зверче... ...
Беззъбо разказче 🇧🇬
с две редици зъбки най-отпред.
Но сега е друго и не смея
да ме снима някой на портрет.
Стискам здраво устни, да не види, ...
Мама си отива 🇧🇬
… мама тази вечер си отива, вперила в Отвъдното очи,
и дано във Рая е щастлива, Бог за нищо да не я сгълчи! –
с бархетната рокля на дивана, с блузката на рехаво каре,
Бог работи сякаш втора смяна – и в зори ще си я прибере, ...
Светлосиньо 🇧🇬
Дори когато си понякога сърдит.
Разпръсквам светлосин букет от думи
и се сдобряваме с целувка пак.
А вън небето е отново светлосиньо. ...
Сутрин писмо 🇧🇬
че тъгата те обгръща,
Ръката ти трепери,
но ти си същата,
както те познавам. ...
Остави ме далеч 🇧🇬
недокоснато утро, ненаписан стих.
Щом се вгледам отблизо, магията кратка
ще загуби блясъка, който ми вдъхна ти.
Не ме каниш във твоя свят от близост, ...
Котараче за Поета 🇧🇬
… как искам да си имам малко коте,
да си го викам вечер с „Писи-пис!“ –
и с него да не съм така самотен
над римите връз моя празен лист, ...
Неделя във Варна 🇧🇬
Тиха Варна. Минус 4°.
Зъзна в шушлека си мек.
По Гезмето с километри
тъй не зърнах жив човек. ...
Синът на вятъра 🇧🇬
Навярно аз съм син на ветровете, и кой от тях на бял кон ме довя? –
покланям се – единствено на цвете и на Жена! – в братилите нивя,
нарошвам с обич светлите косици на малкото, разплакано дете,
и цял ден вихря пролетните птици, тъй мънички са в шепите ми те! – ...
Венец на мъченица 🇧🇬
където всяка спирка беше ново начало.
Красотата й беше единствено в пътния сак,
ниско самочувствие виждаше в огледало.
По пътя нерадостен често цъкаха с език ...
Делнично 🇧🇬
И само в делници греша.
Че всеки делник пълен е с дела,
в чиято тъкан е втъкан греха
По-делнична отколкото през делници ...
За тебе 🇧🇬
а дните ми препускат зажаднели.
По мислите съмнение кове
и в мелница безсъница ги мели.
Боли ме вляво. Тихо. Като в транс ...
Земята ме вика 🇧🇬
в малкото селце сгушено в планина.
Усещам духа на дядо и баба, къщата,
малка градина пред нея, старата асма!
Земята отново ме вика, земята на рода, ...
Писмо в мрака 🇧🇬
В сънища безбройни аз се кая, докато слънцето ме озари.
Сутрин в мисли деня минава, докато нощта ме покори.
Пиша, пиша нощем думи славни - в тъмни мисли обречени.
А в мрачните песни необуздани - смъртта над тях ще се поклони. ...
Несретник 🇧🇬
с ромола на бликащите извори.
И в тази звездна тишина,
унило бродещ във сумрака,
потънал в своята тъга ...