Стихи и поэзия — любовная лирика, красивые и короткие стихи | Откровения

Последната комедия дел арте 🇧🇬

ПОСЛЕДНАТА КОМЕДИЯ ДЕЛ АРТЕ
... дали защото съм си твърде стар,
не ставам да те заведа на кино –
на пейката във есенния парк
седя – един печален Арлекино, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

500 1 1

По пътя за двама 🇧🇬

Прегърни ме, мой ветре,
единствен и мой!
Прегърни ме по пътя за двама!
Ако аз съм вълната, ти бъди ми прибой,
да намерим днес пътя до храма. ...

ДетелинаСтефанова

Поэзия » Любовная

574 1

Мир

Один приходит, другой уходит,
мир меняется в лицо,
один теряет, другой находит,
и закрывается кольцо.
Как мы будем жить решаем, ...

sensors

Поэзия » Философская

788

За вдъхновението 🇧🇬

Няма го. Изчезна.
Стопи се като сън.
Във нощта беззвездна,
сред студа навън.
Тъй писано било е. ...

ЖивкоДелчев

Поэзия » Юмористическая

469

Болка 🇧🇬

Чаша вино... самота!
Телевизорът в лицето ми се взира...
Търси някаква вина с която тя да ме травмира.
Реалност, тръпка спомен и лъжа.
Магията... отдавна тя не съществува... ...

aap

Поэзия

465 1 4

Дръвца за Мама 🇧🇬

ДРЪВЦА ЗА МАМА
... и понеже избягаха моите късни слънца,
и на юг се извихриха птиците в шеметен полет,
ще нацепя на мама – да има на зима, дръвца,
и – доде ги нацепя, ще мечтая за идната пролет, ...

Валери_Станков

Поэзия

452 2 1

Зелените треви 🇧🇬

Когато капят листата,
тревите отново стават зелени.
Сякаш в последното лято
пазят мечтите огрени.
Сенки бягат, уплашени, в мрака ...

Селева

Поэзия » Философская

860 1 1

Идея 🇧🇬

Стърчи на клона стар
последното листо
след вятър отшумял.
Стърчи като кошмар
и спуска малка сянка ...

Селева

Поэзия » Философская

641 1

Есенна мъгла 🇧🇬

Мъгла покрива светлината,
а виждаш пак кристално ясно,
че слънце, клекнало в душата,
оформя сенките прекрасно.
В очакване по спомени вървиш, ...

Селева

Поэзия » Философская

714 1 1

Началото 🇧🇬

Аз ти казах, не пролетта,
есента е началото –
трябва да окапват листата
и да изгнива презрялото,
да се пука жадна кората ...

Селева

Поэзия » Философская

852 2 2

Българско 🇧🇬

Старице моя беловласа,
вземи ми силата! Вземи я
от сълза пред иконостаса
до огъня по Йеремия.
С дъха ми млад да шием свила ...

Ivita_Mirianova

Поэзия

783 9 13

Интервю на прощалната гара 🇧🇬

ИНТЕРВЮ НА ПРОЩАЛНАТА ГАРА
Не останаха много въпроси.
А и отговор вече не търся.
Ти си облак, дъжда недоносил.
За прозрения вече е късно. ...

yotovava

Поэзия

498 1 4

Мила, отпусни се 🇧🇬

Буря си
и Вселена!
Не винаги
засмяна,
но пък - ...

Dobr_1

Поэзия » Любовная

636 2

Изгорялство* 🇧🇬

Бе Кръстовден и Христос
тръгнал бе накъм Калето –
в пепел и вретище, бос,
с пъстра бъклица в ръцете.
Долу дремеше Свищов ...

МарияДимитрова.67

Поэзия » Другая

578

Бургас 🇧🇬

Бургас е град на нежните лирици,
на плажа, гларусите, любовта,
на морските оркестри и певици,
възпявайки морето и брега.
Пенсионери в морската градина ...

СилвияМилева

Поэзия

820 1 2

Пълна с изгреви чаша 🇧🇬

ПЪЛНА С ИЗГРЕВИ ЧАША
Край смълчаните тисове привечер
тежки пешове спуска мъглата –
одимена от тръпнещи взривове,
тя очаква деня да изпратя. ...

yotovava

Поэзия

439 2 2

Страст 🇧🇬

Когато те докосна и целуна
ще бъде миг на съвършен покой!
След него ще последва знай фъртуна
ураганни ветрове, вълни, порои...
Стихии ще се сблъскат подивели ...

Планинскоцвете

Поэзия » Любовная

707 4 1

Преходно 🇧🇬

Има ли нещо което не свършва,
което е вечно, но достъпно за нас...
мелодия, живот, любов дива и дръзка
или щастие подчинено на нашата власт...
Има ли нещо което не свършва ...

Лютиче

Поэзия

587 1 2

Късно море 🇧🇬

Късната любов е като късното море,
денят все по-свидлив е, вятърът реве гръмлив,
вълните стават все по-бесни.
Неуморно облаците шетат в отеснялото небе,
клето слънцето наднича из пролуки тесни. ...

ИванПетров

Поэзия

911 1 3

Метафора мъртва без теб е животът 🇧🇬

Раздяла разнищи в сърцето тъгата
И сянката плахата радост засенчи.
Прегърна ме в празния ден самотата.
Къде е на слънцето златното менче?
Зениците търсят искрящата нишка. ...

pastirkanaswetulki

Поэзия » Любовная, Философская

695 8 14

Орисана 🇧🇬

Каква си ти? Уж двайсет грама само.
Орисана – не случи на човек.
Окъсана и с кръста си на рамо
до мен летиш по пътя ми нелек.
И кой, и как е дръзнал да измери ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

504 2 3

Някой ден 🇧🇬

Някой ден ще бъда силна
и за двама ни, уви
и до дъното ще стигна,
но сега не говори.
Не говори, не ми го казвай ...

ПетяБогданова-Детелина

Поэзия » Любовная

599

Живееш в спомена 🇧🇬

Живееш в спомена
В градините цъфтят цветя,
октомври бавно си отива.
Все още е красива есента,
вълшебно някак ме опива. ...

MariaMustakerska

Поэзия » Любовная

545 1

Неудобни въпросителни 🇧🇬

Противниците на войните пак мълчат
за всичко ставащо извън Украйна...
Или ракети другаде да не летят?
Или са теглили на другите конфликти майна?...
Или не е... да кажеме, политкоректно? ...

mislitel

Поэзия » Гражданская

589 1 6

Бабката от Цветния пазар 🇧🇬

БАБКАТА ОТ ЦВЕТНИЯ ПАЗАР
Едно бабенце стиска минзухари
на Цветния пазар ми подари –
навярно покрай своите дувари
за мен ги бе накъсала в зори? ...

Валери_Станков

Поэзия

561 3 8

Пускам я с поглед пред теб примирен 🇧🇬

Като карфици във паметта ми
мигове нови сега се забиват.
Радост, успехи, провали и драми;
с нея вселената аз преоткривам.
В мене е пролет, нищо че есен ...

streptococcus

Поэзия » Другая

862 4

Какво пък толкова - 2 🇧🇬

Какво пък толкова - ще стана
в неделя рано сутринта,
ще смъкна старата пижама,
ще се наплискам със вода,
ще се избарам с прана риза ...

Yuri

Поэзия

659 6 19

Pizzicato за умиращото лято 🇧🇬

PIZZICATO ЗА УМИРАЩОТО ЛЯТО
... едно щурче през мокрите треви заскърца ми прощално pizzicato,
момче, ми каза, карай да върви, пак ще се видим следващото лято! –
след миг небето ми обърна гръб – и мокра вълна облакът разпреде,
вървях, потънал в мировата скръб на есента – беднякът аз последен, ...

Валери_Станков

Поэзия

408 1 3

Сатанински строфи 🇧🇬

САТАНИНСКИ СТРОФИ
... къде си тръгна светлият човек
от твоите прекрасни мъжки филми? –
не би го разгадал дори след век
такъв добър чекист като Ким Филби, ...

Валери_Станков

Поэзия

521 2 2

Самопризнание 🇧🇬

Ние не можем да правим големи неща, а само малки с голяма любов.
Майка Тереза
Аз не мога да правя големи неща.
А за малки не зная дали съм способна.
Прецъфтях докато те очаквах в ръжта. ...

anabel7

Поэзия

879 5 13

От все сърце 🇧🇬

От все сърце
за моето момче.
Ще преплувам моето море
от суеверия и неволи,
за да не бъдат душите ни голи. ...

Yo.Yo

Поэзия » Любовная

690 1

Продавам 🇧🇬

Продавам роман ненаписан.
И бъдеще - също продавам.
Ще купя с парите
това, което не ги притежава.

exuded

Поэзия » Другая

686 1 3

Есен 🇧🇬

След дълга нощ от тъмнината
изплува есенният ден,
дъждът потропва по стъклата
и вее вятърът студен.
Аз още чакам светли дни, ...

Огнян_Железов

Поэзия » Гражданская

743 1

Спасение 🇧🇬

Някой ден звездите ще засветят тъй ярко,
светлината им пошлото ще заслепи.
Ще покълне любов, благородство... тъй жарко,
че жлъч и омраза ще изпепели.
Някой ден ще настъпи човешко смирение, ...

Ромашка

Поэзия » Гражданская

909 8 11

Наесен 🇧🇬

Усмихва се небето, а душата
отпи от облаците синева.
Вятърът дърветата намята
с коприна златна - есенни листа.
Събрала в шепа слънчеви целувки, ...

inakrein

Поэзия » Другая

787 1 2

Слънцето се прибира зад хиподрума 🇧🇬

Есен е –
Вятърът си настройва
цигулката
между босите пети
на Хоризонта ...

Ревов

Поэзия

479

Есенна песен 🇧🇬

Безшумно ронят се листата,
в прозрачна есенна роса,
подухва вятър във житата
с вълни от слънчева коса.
Небето в тях се отразява ...

M1234567891

Поэзия

1K 5 24

Следа 🇧🇬

Животът събира нашите усмивки!
Надежда изтрива горещи сълзи!
Търсим упора в хората близки!
Неусетно изнизват се отредените дни!
Горим в огън от грешки и прошки! ...

Танева

Поэзия

469 1

Поляна 🇧🇬

Поляна, кучета и хора.
Дървета, сянката им пази
покой, въздишка и отмора.
Наднича слънцето и гази
в трева, росата й изпива, ...

Селева

Поэзия » Гражданская

638

Есенно 🇧🇬

Жълтеят днес под слънцето листата,
Художник някакъв е минал тук!
Премени ярки кипрят дървесата.
Уж същ света, а вече странно друг!
Разпъват пак пердета и мъглите. ...

ДетелинаСтефанова

Поэзия » Пейзажная

1K 3 6

Стихи и поэзия современных авторов

Последната комедия дел арте 🇧🇬

По пътя за двама 🇧🇬

Мир

За вдъхновението 🇧🇬

Болка 🇧🇬

Дръвца за Мама 🇧🇬

Зелените треви 🇧🇬

Идея 🇧🇬

Есенна мъгла 🇧🇬

Началото 🇧🇬

Българско 🇧🇬

Интервю на прощалната гара 🇧🇬

Мила, отпусни се 🇧🇬

Изгорялство* 🇧🇬

Бургас 🇧🇬

Пълна с изгреви чаша 🇧🇬

Страст 🇧🇬

Преходно 🇧🇬

Късно море 🇧🇬

Метафора мъртва без теб е животът 🇧🇬

Орисана 🇧🇬

Някой ден 🇧🇬

Живееш в спомена 🇧🇬

Неудобни въпросителни 🇧🇬

Бабката от Цветния пазар 🇧🇬

Пускам я с поглед пред теб примирен 🇧🇬

Какво пък толкова - 2 🇧🇬

Pizzicato за умиращото лято 🇧🇬

Сатанински строфи 🇧🇬

Самопризнание 🇧🇬

От все сърце 🇧🇬

Продавам 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Спасение 🇧🇬

Наесен 🇧🇬

Слънцето се прибира зад хиподрума 🇧🇬

Есенна песен 🇧🇬

Следа 🇧🇬

Поляна 🇧🇬

Есенно 🇧🇬

Очередь